Златното сечение
Концепцията за златното сечение е лесна за разбиране. В най-простия си вариант тя описва съотношението между две прави, при които по-голямата къмто по-малката е както 1 към 0.618. До тук говорим за просто математическо съотношение, което става по-интересно от факта че по-дългата права къмто сбора от двете се отнася отново както 1 към 0.618. Тази необикновена зависимост се наблюдава повсеместно в различни природни структури: в крилата на пеперудите, в завъртанията на черупката на охлюва и др. Именно за това то е известно още и като божественото сечение. Примери могат да се намерят в природата, архитектурата, медицината, стоматологията и изкуството.
Приложението на златното сечение в естетичната стоматология за първи път е описано през 1978г. . Така се дава начало на ново направление в изучаването на пропорциите на лицето от протезисти, хирурзи и ортодонти.
Един от тези ортодонти е Уинстън Синиър. Той е първият който оценява приложението на златното сечение в ортодонтията и благодарение на атрактивните му лекции много негови колеги се заинтригуват от правилото.
Първото и най-важно приложение на златното сечение в стоматологията е съотношение на един зъб към друг. Първият преден резец (централен резец) от едната страна и стоящия до него страничен резец се отнасят както 1 към 0.618. А от своя страна страничният резец се отнася към кучешкия в същите пропорции. Така се отнася и височината на предния резец къмто широчината. Тези прости правила, както и много други са заложени в природата и могат да бъдат използвани като референтна точка за пресъздаване на естествено красиви форми. По този начин се обединява чисто визуалното възприятие за красота с научните зависимости, на които то се подчинява.
